Емил Нешев: Най-неприятни и унизителни са разговорите за пари, когато пострадалия няма застраховка

Хората, които се интересуваме от планината сме запознати с дейността на Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст (ПСС при БЧК). В публикации на интернет страницата, както и в множество интервюта сте споделял какви са предизвикателствата във Вашата работа. В това интервю ни се иска да разгледаме един не дотам известен въпрос, а именно:

Какво се случва след приключването на една спасителна операция? Как се урежда въпросът с дължимите суми и как се плащат разходите? В брой, с карта, на момента, след време?

- Всеки случай е различен сам по себе си и резултатът също е различен. Общото обаче е, че в края на акцията попълваме Протокол за оказаната помощ и питаме за наличие на застраховка. Когато такава има, нещата се придвижват без проблем и застрахователната компания покрива разходите на ПСС, направени за оказването на помощ от планинските спасители. Сумата се превежда по банков път от Застрахователя. Важно е да се знае, че по този начин търсим възможност да възстановим само част от разходите по провеждането на спасителната акция. В случай, че пострадалия няма застраховка, която да покрива разходите на ПСС, преминаваме към доста по-неприятния разговор за заплащане в брой или по друг начин, който е най-удобен за конкретния случай. Често се налага плащането да се забави във времето.

Как Планинската спасителна служба събира вземанията си от пострадалите, които имат застраховка?

- Това е най-безпроблемният вариант, както за пострадалите, така и за ПСС. От пострадалият се иска да има копие или поне снимка на застрахователната полица и с това за него всичко приключва. Ние си подаваме искане към застрахователя по надлежния ред и, ако всичко е изпълнено по правилата, получаваме сумата по банков път.

Какви са разликите ако застраховката е правена в България или в чужбина?

- В случаите, когато застраховката е направена в България, затруднения са много малко вероятни. Има изготвен алгоритъм - необходими документи, които се подават към застрахователя. За застрахователи от други държави много често се налага, при застрахователно събитие, застрахованото лице да плати дължимата сума и след издаване на разходооправдателен документ (фактура) от ПСС при БЧК застрахователят му възстановява разходите.

Как събирате средства от пострадалите лица, които нямат застраховка? Има ли затруднения?

- Като цяло, това е най-неприятния и унизителен за нас вариант, защото се налага да водим трудна и често безсмислена комуникация с пострадалите, които нямат застраховка. Опитваме се да обясним колко важно е за нас да си възстановим ЧАСТ от разходите, които правим за оказването на помощ на пострадалите в планините. Обикновено постигаме разбиране, след което пострадалите или техни близки заплащат необходимото в брой или по банков път, но има и случаи, от които остава само горчивината.

Колко процента от пострадалите за последната година са имали застраховка, без да се вземат предвид случаите на писта?

- След анализ на случаите на оказана помощ се оказва, че само 22% от пострадалите са имали планинска застраховка. Това означава, че застрахованите са били 38 от общо проведени 171 спасителни акции.

Оставяйки настрана ангажиментите, които има държавата към Планинската спасителна служба, с какво ние хората можем да ви подкрепим?

- На първо място, като си правим всички планинска застраховка! Това ще покаже разбиране на проблемите на планинското спасяване, като цяло и в частност проблемите на ПСС при БЧК. Ще спести много усилия и неприятности, не само за нас, но и за пострадалите.

На второ място, но не и последно по важност, е дарителството. С голямо удовлетворение мога да кажа, че през последните няколко години изключително много физически лица даряват средства на ПСС. Не мога да подмина и спонсорските и дарителски кампании на различни юридически лица, като Вас например, за изключителната подкрепа за планинското спасяване в България. Без тази подкрепа нямаше да сме това, което сме днес! За това поднасяме нашата огромна благодарност!

Спасителният хеликоптер е гореща тема през последните години. Кога се очаква на територията на страната да има възможност за спасителни и издирвателни дейности с хеликоптер?

- Първият HEMS хеликоптер вече пристигна. Той обаче ще изпълнява само мисии за HEMS, т.е. най-образно казано, ще бъде въздушна линейка. Тези хеликоптери на са предназначени за търсене и спасяване, а ще трябва да се знае точното местоположение и медицинските проблеми на пострадалия/те, за да се вземе решение, че наземен транспорт е неудачен, атмосферните условия отговарят и дават възможност за въздушна мисия, а и животът на пациента/те е застрашен и изисква бърза намеса на специализиран медицински екип и транспорт до специализирано медицинско заведение. За съжаление към момента няма ясна държавна политика за това как и с какви хеликоптери ще се изпълняват мисии за Търсене и Спасяване (ТИС или SAR). Единствената възможност за нас като планински спасители има възможност да работим с машини и екипажи на Военновъздушните сили на Българска армия (ВВС - БА), но и те не са най-добрия вариант за такъв тип мисии въпреки високия им професионализъм и желание. Всъщност, най-подготвени за тази цел са хеликоптерите на Гранична полиция към МВР, но засега няма законова възможност да работим с тях. Надяваме се това в близко бъдеще да се промени в положителна посока.

Благодарим на г-н Нешев за изчерпателните отговори и предоставената информация. Осъзнаваме колко е трудно да се говори по теми, които не са приятни и могат да злепоставят някоя от страните. В същото време откритото говорене е нужно, за да бъдат предприети действия. Ние продължаваме да подкрепяме ПСС, като предоставяме 5% от стойността на всяка застраховка. Включи се и ти!

Виж колко е лесно

Планинска застраховка - стандартна туристическа застраховка с 40% отстъпка при групи от над 4 човека: